Гнездо на запустението 2
Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака.
Не ти е нужна воля, паст злокобна...
Спи в тялото ти вместо кръв – вода.
Понесен по вълните без посока,
прозрачен като смях – без плът, сърце,
безгрижен като пяна светлоока,
за никъде не бързащ, тих плувец,
кръстосваш времена, съдби, морета,
поемаш злачен мрак, стрели – лъчи,
и диря не оставил, чезнеш в Лета
или под слънцето на бряг ронлив.
Така било е хиляди години
по път, предначертан от щедър Бог,
дарил живот на твари несравними,
за всеки – милост, но и строг закон.
Ала човека в кюпа не го свърта,
размахал шило – все крои света.
Медузите сега – дори и мъртви,
излъчват само страх и самота.
7.08.2019
Прочетох, че по бреговете на Азовско море приливът е изхвърлил множество мъртви медузи. Някои предполагат, че е в резултат на замърсяването на морето, други – поради завишената соленост на водата.
Всъщност медузите само понякога се носят по течението, те могат да се придвижват и самостоятелно, "реактивно" – изпълват стомашната си празнина с вода и я изхвърлят, свивайки тялото си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
