7.08.2019 г., 17:47 ч.

Гнездо на запустението 2 

  Поезия
722 1 5

                             Звездите, даже мъртви,

                              излъчват светлина.

                                             Райна Вакова

 

Да плуваш с прилива е тъй удобно

не са ти нужни перки, ни крака.

Не ти е нужна воля, паст злокобна...

Спи в тялото ти вместо кръв вода.

 

Понесен по вълните без посока,

прозрачен като смях без плът, сърце,

безгрижен като пяна светлоока,

за никъде не бързащ, тих плувец,         

 

кръстосваш времена, съдби, морета,

поемаш злачен мрак, стрели лъчи,

и диря не оставил, чезнеш в Лета

или под слънцето на бряг ронлив.

 

Така било е хиляди години

по път, предначертан от щедър Бог,

дарил живот на твари несравними,

за всеки милост, но и строг закон.

 

Ала човека в кюпа не го свърта,

размахал шило все крои света.

Медузите сега дори и мъртви,

излъчват само страх и самота.

 

 

7.08.2019

 


  Прочетох, че по бреговете на Азовско море приливът е изхвърлил множество мъртви медузи. Някои предполагат, че е в резултат на замърсяването на морето, други поради завишената соленост на водата.

Всъщност медузите само понякога се носят по течението, те могат да се придвижват и самостоятелно, "реактивно" изпълват стомашната си празнина с вода и я изхвърлят, свивайки тялото си.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз ти благодаря, Райна. За вдъхновението и за тези два реда, които ще помня, за разлика от много други, които чета, минават през съзнанието ми, но не оставят следа. А всеки разбира това, което чете през призмата на собствените си възприятия. Но някак си успяваме да общуваме, слава Богу, дори и това общуване от време на време да прилича на развален телефон. В статията за медузите накрая пишеше, "но дори и мъртви, медузите излъчват отрова, затова внимавайте". Това ми напомни за твоите два реда, но със знак минус. Е, аз прибавих трети знак - неутрален, дано не съм кощунствала много с правилата във Вселената. Усмивка.
  • Без малко да го изпусна. Все по-не ми достига време да прегледам следеното...но името ти е гаранция да се спра
    Гъста и пълнокръвна поезия, антипод на чалгата и частушките.
    Гледах снощи едно клипче на метеоритен дъжд - Няма горе и долу в космоса и падат желания във всички посоки. Важно е живите да са кривия прозорец, гледащия не по посока на слънцето слънчоглед и врабчето клъвнало семенце от ръка на вълшебник
    Знам, че ще ме разбереш.
    Уникална си, благодаря ти
  • Благодаря за "Любими".
  • Благодаря, Николай. Понеже не съм снимала медузи, в профила си сложих снимките, които направих на първата гимназия в Кърджали и състоянието, в което е сега. Тези снимки ме вдъхновиха да напиша първата част на "Гнездо на запустението".
  • Красиво е Мария!
    Благодаря за насладата!
Предложения
: ??:??