Гнездо на запустението 2
Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака.
Не ти е нужна воля, паст злокобна...
Спи в тялото ти вместо кръв – вода.
Понесен по вълните без посока,
прозрачен като смях – без плът, сърце,
безгрижен като пяна светлоока,
за никъде не бързащ, тих плувец,
кръстосваш времена, съдби, морета,
поемаш злачен мрак, стрели – лъчи,
и диря не оставил, чезнеш в Лета
или под слънцето на бряг ронлив.
Така било е хиляди години
по път, предначертан от щедър Бог,
дарил живот на твари несравними,
за всеки – милост, но и строг закон.
Ала човека в кюпа не го свърта,
размахал шило – все крои света.
Медузите сега – дори и мъртви,
излъчват само страх и самота.
7.08.2019
Прочетох, че по бреговете на Азовско море приливът е изхвърлил множество мъртви медузи. Някои предполагат, че е в резултат на замърсяването на морето, други – поради завишената соленост на водата.
Всъщност медузите само понякога се носят по течението, те могат да се придвижват и самостоятелно, "реактивно" – изпълват стомашната си празнина с вода и я изхвърлят, свивайки тялото си.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз ти благодаря, Райна. За вдъхновението и за тези два реда, които ще помня, за разлика от много други, които чета, минават през съзнанието ми, но не оставят следа. А всеки разбира това, което чете през призмата на собствените си възприятия. Но някак си успяваме да общуваме, слава Богу, дори и това общуване от време на време да прилича на развален телефон. В статията за медузите накрая пишеше, "но дори и мъртви, медузите излъчват отрова, затова внимавайте". Това ми напомни за твоите два реда, но със знак минус. Е, аз прибавих трети знак - неутрален, дано не съм кощунствала много с правилата във Вселената. Усмивка.
-
Без малко да го изпусна. Все по-не ми достига време да прегледам следеното...но името ти е гаранция да се спра
Гъста и пълнокръвна поезия, антипод на чалгата и частушките.
Гледах снощи едно клипче на метеоритен дъжд - Няма горе и долу в космоса и падат желания във всички посоки. Важно е живите да са кривия прозорец, гледащия не по посока на слънцето слънчоглед и врабчето клъвнало семенце от ръка на вълшебник
Знам, че ще ме разбереш.
Уникална си, благодаря ти -
Благодаря за "Любими".
-
Благодаря, Николай. Понеже не съм снимала медузи, в профила си сложих снимките, които направих на първата гимназия в Кърджали и състоянието, в което е сега. Тези снимки ме вдъхновиха да напиша първата част на "Гнездо на запустението".
-
Красиво е Мария!
Благодаря за насладата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
