Гние всичко мило

15.07.2011 г., 14:20 ч.

Поезия » Гражданска

705 0 2

Къде ли е края
на тая душевна
немотия - не зная.
Спи съзнание българско
и народът веригите си носи.
Плаче земята с кръв опръскана,
но кой ли ще се усети!?
И ти, брате, свиваш раменете,
погледни надолу - кървят ти нозете.
Не, кръвта не е твоя - успокой се,
от земята наша тя извира.
Граби ти, скитнико без държава, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След дъжда
На добър път

Децата ни... децата заминават--- Билетите им – все еднопосочни... След тях остава... болката остава....
Изгубих се в посоките на дните

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Счупено синьо

Няма такава вълшебна боичка, толкова живо променливо морска – счупено връхче на молив от сричка; дет...

Още произведения »