2.05.2013 г., 19:23 ч.

Гоблен 

  Поезия
892 0 5

„А нощем, във един и същи час, сме заедно под цъфналата вишна.

На дъх е столицата от Бургас... Не вярвате ли? В стих ще го опиша...”   (P.\\//.S)

 

ГОБЛЕН

 

От месец-два не зная точно как

 перото си оплетох със конци.

Получи се невиждан качамак

 (най-вкусен е във полунощ и три).

 

Разбрах, че има някаква магия,

обърна ми се целият живот -

събуждам се със мисълта да... шия!

Усмихвам се на всеки следващ... бод.

 

Добре де, ще го кажа (то е ясно) :

разбира се, че мъж е тук замесен!

На картата съм вляво, той е вдясно,

и гобленът ни никак не е лесен...

 

Обаче пуста страст! (към плетивата)

не дава на душите ни покой...

Разсеяно убождам се с иглата,

лекува ме с усмивка после Той.

 

Понякога до четири и половина

 по гоблена си шием пеперуди,

заспиваме... говорейки във рима

и с мисълта за другия се будим...

 

Дали ушихме нашият гòблен?

Два бода ни останаха Надежда.

Тъй пъстър е,  и чист и... съвършен!

С очи на влюбен гълъб ме поглежда...

 

Павлина Соколова

 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??