Гоблен
„А нощем, във един и същи час, сме заедно под цъфналата вишна.
На дъх е столицата от Бургас... Не вярвате ли? В стих ще го опиша...” (P.\\//.S)
ГОБЛЕН
От месец-два не зная точно как
перото си оплетох със конци.
Получи се невиждан качамак
(най-вкусен е във полунощ и три).
Разбрах, че има някаква магия,
обърна ми се целият живот -
събуждам се със мисълта да... шия!
Усмихвам се на всеки следващ... бод.
Добре де, ще го кажа (то е ясно) :
разбира се, че мъж е тук замесен!
На картата съм вляво, той е вдясно,
и гобленът ни никак не е лесен...
Обаче пуста страст! (към плетивата)
не дава на душите ни покой...
Разсеяно убождам се с иглата,
лекува ме с усмивка после Той.
Понякога до четири и половина
по гоблена си шием пеперуди,
заспиваме... говорейки във рима
и с мисълта за другия се будим...
Дали ушихме нашият гòблен?
Два бода ни останаха Надежда.
Тъй пъстър е, и чист и... съвършен!
С очи на влюбен гълъб ме поглежда...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
