Не спирай да бродираш, не вдигай очи нагоре,
Не спирай, не поглеждай към зимния прозорец,
Бродирай, не поглеждай към пътеката, към двора,
Не вдигай очи от цветните конци, ший без умора.
Не спирай да слушаш как будилникът тиктака,
Как гласът му реже на метални ленти самотата,
Не спирай да слушаш кухия кънтеж на тишината,
Не поглеждай навън, не изпускай от очи иглата.
Бродирай с кървящи пръсти, оставяй петна по канавата,
Бродирай с ослепели очи, невиждащи вече светлината,
Не поглеждай през прозореца, не се взирай в празнотата,
Бродирай, не спирай, не отмервай ударите на съдбата. ...