Годините
С гордост си казвам годините!
Обичам ги, пустите... Всичките.
И всяка е корен от минало,
неугаснало още в очите ми!
А тези чертички по челото
са толкова хубави мигове;
и всяка е плод на сезоните
менЯщи цвета си в косите ми!
В тялото, вече прегърбено,
се спъват краката ми. Милите...
Ръцете треперят. Но винаги
от вятъра нежност са взимали!
С гордост си казвам годините!
Обичам ги, пустите... Всичките.
Щом внуци видяха очите ми,
не съм ги живяла безсмислено!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени