Jan 7, 2009, 1:44 PM

Годините

  Poetry » Civic
6.9K 0 45

С гордост си казвам годините!
Обичам ги, пустите... Всичките.
И всяка е корен от минало,
неугаснало още в очите ми!

А тези чертички по челото
са толкова хубави мигове;
и всяка е плод на сезоните
менЯщи цвета си в косите ми!

В тялото, вече прегърбено,
се спъват краката ми. Милите...
Ръцете треперят. Но винаги
от вятъра нежност са взимали!

С гордост си казвам годините!
Обичам ги, пустите... Всичките.
Щом внуци видяха очите ми,
не съм ги живяла безсмислено!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодарности на всички, които се отбиха при мен!

    П.П. shumkd (Кадир Демир ), един път като погледнеш инфото, би трябвало да запомниш. Но те, годинте не прощават и на паметта
    На твоите години и аз ще започна да забравям.
    А това колко съм ,,яка баба'', амиии... още малко ми трябва, има няма още 60 и и ще стана 100 кила Тогава вече ще претендирам за най-яката
  • Как ще ги криеш, като си още едно младо момиче! Такава крехка, нежна! Много хубав стих, Ани! Обичай се все така! Прегръдки!!!
  • За много години,Анета!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Страхотно!!!
  • Чудесни стихове! Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...