12.03.2013 г., 13:30

Годишна равносметка

761 0 9

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.

Повтарят се пак мартенските дни -
с надеждите си, с вечните въпроси:
Годината с какво ме промени?
Забравих ли мечтите златокоси
или с безкрайна вяра и сърце
от пламъци, накарах ги да светят?
Какво създадох с двете си ръце,
дарих ли с обич птица или цвете?

И как, след този мрачен зимен студ,
ще оцелеят топлите представи?
Когато си орисан да си луд,
годините какво ли означават...

Усмивката дали си съхраних,
умението хората да сгрявам
с приятелство, със смях или пък стих...
Не знам. Май засега се получава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...