Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни -
с надеждите си, с вечните въпроси:
Годината с какво ме промени?
Забравих ли мечтите златокоси
или с безкрайна вяра и сърце
от пламъци, накарах ги да светят?
Какво създадох с двете си ръце,
дарих ли с обич птица или цвете? ...