12 мар. 2013 г., 13:30

Годишна равносметка 

  Поэзия
598 0 9

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.

Повтарят се пак мартенските дни -
с надеждите си, с вечните въпроси:
Годината с какво ме промени?
Забравих ли мечтите златокоси
или с безкрайна вяра и сърце
от пламъци, накарах ги да светят?
Какво създадох с двете си ръце,
дарих ли с обич птица или цвете?

И как, след този мрачен зимен студ,
ще оцелеят топлите представи?
Когато си орисан да си луд,
годините какво ли означават...

Усмивката дали си съхраних,
умението хората да сгрявам
с приятелство, със смях или пък стих...
Не знам. Май засега се получава.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Аплодисменти!!!
  • Хубаво е!
  • Много хубав стих! Благодаря ти за настроението!
  • Какво създадох с двете си ръце,
    дарих ли с обич птица или цвете?
    Много мъдро и замислящо !! Поздравления, Вики!!
  • "Когато си орисан да си луд,
    годините какво ли означават...
    Мдааа
    Харесвам!!!
  • Дано всяка равносметка завършва с "получава се",Вики...
    Поздрав за пролетното настроение!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Усмивката дали си съхраних,
    умението хората да сгрявам
    с приятелство, със смях или пък стих...
    Не знам. Май засега се получава.
  • Определено ти се получава! Хубаво стихо, Вики!
Предложения
: ??:??