12 мар. 2013 г., 13:30

Годишна равносметка

762 0 9

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.

Повтарят се пак мартенските дни -
с надеждите си, с вечните въпроси:
Годината с какво ме промени?
Забравих ли мечтите златокоси
или с безкрайна вяра и сърце
от пламъци, накарах ги да светят?
Какво създадох с двете си ръце,
дарих ли с обич птица или цвете?

И как, след този мрачен зимен студ,
ще оцелеят топлите представи?
Когато си орисан да си луд,
годините какво ли означават...

Усмивката дали си съхраних,
умението хората да сгрявам
с приятелство, със смях или пък стих...
Не знам. Май засега се получава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...