Mar 12, 2013, 1:30 PM

Годишна равносметка

  Poetry
767 0 9

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.

Повтарят се пак мартенските дни -
с надеждите си, с вечните въпроси:
Годината с какво ме промени?
Забравих ли мечтите златокоси
или с безкрайна вяра и сърце
от пламъци, накарах ги да светят?
Какво създадох с двете си ръце,
дарих ли с обич птица или цвете?

И как, след този мрачен зимен студ,
ще оцелеят топлите представи?
Когато си орисан да си луд,
годините какво ли означават...

Усмивката дали си съхраних,
умението хората да сгрявам
с приятелство, със смях или пък стих...
Не знам. Май засега се получава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...