Годишнина
ГОДИШНИНА
Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци.
Ние имахме много любов –
но навярно в килера прибрана е.
Нямам смисъл да питам с какво
се лекуват скръбта или раните.
Много битки сме водили с теб...
Не разбрах – има ли победители?
Но остана ми късче небе
и дъждът, който мие петите ми.
Седем цвята и шепа листа –
два-три мига – каквито сме нямали.
Сам се влиза в съня и смъртта.
Ала дръж ми ръката до прага им.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
