Nov 9, 2022, 5:59 PM  

Годишнина 

  Poetry » Love
1154 9 19
ГОДИШНИНА
Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци.
Ние имахме много любов –
но навярно в килера прибрана е.
Нямам смисъл да питам с какво
се лекуват скръбта или раните.
Много битки сме водили с теб...
Не разбрах – има ли победители?
Но остана ми късче небе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??