Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
5.01.2011 г., 19:05 ч.

Гола целувка 

  Поезия » Любовна
931 0 14

 

Може би те целувам,

може би не сънувам,

болка пее в дъха ни,

нежност стене в греха ни,

твойте устни са жадни,

мойте са водопадни,

бликат, капят, танцуват,

искат, дават, ликуват,

пръстите са в косите

и заплитат звездите,

дето падат от радост

и се стапят от сладост,

нос до буза опирам,

премалявам, умирам,

ала кожата иска

всеки нерв да изстиска

и целувам, целувам,

сякаш с теб боледувам

от подлунна магия

и не спирам да пия

от бездънните устни

кръвоносещо вкусни,

може би ме обичаш,

може би се увличаш,

няма вече въпроси

и страхът се износи,

по лицето ми тичаш

и надолу се стичаш,

тежка капка от похот,

а в главата е грохот,

сластно, голо цунами,

не, не спирай, нощта ми

ще поеме вълната,

ще я срещне със вятър,

ще я вдигне нагоре

през окото отворено

на щастливо торнадо

и...

спасени...

ще паднем

във легло от божури,

дето нашите бури

ще се слеят

и ще пеят

дълго,

дълго,

дълго...

 

Може би те целувам...

Може би не сънувам...

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??