Гола целувка
Може би те целувам,
може би не сънувам,
болка пее в дъха ни,
нежност стене в греха ни,
твойте устни са жадни,
мойте са водопадни,
бликат, капят, танцуват,
искат, дават, ликуват,
пръстите са в косите
и заплитат звездите,
дето падат от радост
и се стапят от сладост,
нос до буза опирам,
премалявам, умирам,
ала кожата иска
всеки нерв да изстиска
и целувам, целувам,
сякаш с теб боледувам
от подлунна магия
и не спирам да пия
от бездънните устни
кръвоносещо вкусни,
може би ме обичаш,
може би се увличаш,
няма вече въпроси
и страхът се износи,
по лицето ми тичаш
и надолу се стичаш,
тежка капка от похот,
а в главата е грохот,
сластно, голо цунами,
не, не спирай, нощта ми
ще поеме вълната,
ще я срещне със вятър,
ще я вдигне нагоре
през окото отворено
на щастливо торнадо
и...
спасени...
ще паднем
във легло от божури,
дето нашите бури
ще се слеят
и ще пеят
дълго,
дълго,
дълго...
Може би те целувам...
Може би не сънувам...
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
