Голата истина

31.05.2013 г., 11:07 ч.

Поезия

362 0 1

Все сънувам в мойте сънища,
че вървя по мокри пътища.
И ме уморява калното...
Хлъзгаво ми става спалното.
Будя се и с мисли - калните,
срещам дните си - баналните.
Утрото ме къпе в слънцето -
мие в мене само зрънцето
на надеждата окаляна.
В кал - самата тя търкаляна,
блясва в утрото изчистена,
като всяка гола истина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Голата истина

Искате да прочетете повече?

Предложения