Голата истина

Poesía

477 0 1

Все сънувам в мойте сънища,

че вървя по мокри пътища.

И ме уморява калното...

Хлъзгаво ми става спалното.

Будя се и с мисли - калните,

срещам дните си - баналните.

Утрото ме къпе в слънцето -

мие в мене само зрънцето

на надеждата окаляна.

В кал - самата тя търкаляна,

блясва в утрото изчистена,

като всяка гола истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikkollina (Скорпионка)

Еееее,и надеждата ли е окаляна?Много кал...

2013-06-01T06:36:57+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0