Голата истина
480
0
1
Все сънувам в мойте сънища,
че вървя по мокри пътища.
И ме уморява калното...
Хлъзгаво ми става спалното.
Будя се и с мисли - калните,
срещам дните си - баналните.
Утрото ме къпе в слънцето -
мие в мене само зрънцето
на надеждата окаляна.
В кал - самата тя търкаляна,
блясва в утрото изчистена,
като всяка гола истина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
