Голата истина

Poetry

475 0 1

Все сънувам в мойте сънища,

че вървя по мокри пътища.

И ме уморява калното...

Хлъзгаво ми става спалното.

Будя се и с мисли - калните,

срещам дните си - баналните.

Утрото ме къпе в слънцето -

мие в мене само зрънцето

на надеждата окаляна.

В кал - самата тя търкаляна,

блясва в утрото изчистена,

като всяка гола истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikkollina (Скорпионка)

Еееее,и надеждата ли е окаляна?Много кал...

2013-06-01T06:36:57+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0