Голата истина

Poetry

474 0 1

Все сънувам в мойте сънища,

че вървя по мокри пътища.

И ме уморява калното...

Хлъзгаво ми става спалното.

Будя се и с мисли - калните,

срещам дните си - баналните.

Утрото ме къпе в слънцето -

мие в мене само зрънцето

на надеждата окаляна.

В кал - самата тя търкаляна,

блясва в утрото изчистена,

като всяка гола истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikkollina (Скорпионка)

Еееее,и надеждата ли е окаляна?Много кал...

2013-06-01T06:36:57+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0