May 31, 2013, 11:07 AM

Голата истина 

  Poetry
363 0 1
Все сънувам в мойте сънища,
че вървя по мокри пътища.
И ме уморява калното...
Хлъзгаво ми става спалното.
Будя се и с мисли - калните,
срещам дните си - баналните.
Утрото ме къпе в слънцето -
мие в мене само зрънцето
на надеждата окаляна.
В кал - самата тя търкаляна,
блясва в утрото изчистена,
като всяка гола истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??