Голгота
На Дани,
който е на небето
Гордеех се, избрана бях
да те завърна към живота.
Сразена бях, когато проумях,
че ти ще бъдеш моята голгота.
Душата ми позна душата ти
със първия родилен зов,
били сме заедно във друго време
и свързвала ни е любов...
Във погледа ти се четеше мъдрост,
за жертва сякаш бе готов,
със мисия бе слязъл на земята...
Ти беше пратеник на БОГ!
Изгарях, като че на клада!
Болеше ме, че страдаш ден след ден.
Страхувах се, че ще позная ада
и няма да си вече с мен...
Непоправимото се случи... Странно...
В началото спокойна бях за теб,
че болка няма, вече спиш доволно
в ръцете на небесния Отец...
Започнах бавно да потъвам
в измислен, нереален свят,
бленувах да те гушна, целувам,
готова бях при теб да долетя...
От отчаяние до гняв се лутах,
че БОГ от мене те отне,
не спирах да се питам и бунтувам,
плачех, като измамено дете...
След време, омиротворена,
задачата ти проумях,
да ме направиш мъдра, смела,
живот да дам и да простя...
И след незнаен брой години,
но вече със пречистена душа,
ще дойда в твойто измерение,
отново ще ни свързва любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
