Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
2.06.2012 г., 11:13 ч.

Гологан 

  Поезия » Друга
790 0 10

                                               ... и значи залезът съм аз...                                                  К. Кондова
 
Щом моят ден на клонка се обеси,
пристъпвам в детството като във храм,
където брат ми, тъжен или весел,
е Бог за мама - други аз не знам.   
 
Той и да хърка - тя ще го пригали,
аз и да пея - къртя зъб след зъб.
Той все е изгрев, аз - помръкнал залез
и стомна, пълна с мамината скръб.  
 
И спуска тя ръката си корава -
отсечен клон, а аз примижвам, зер
не знае мама, че се спотаява
у мен единствен гологанът чер.  
 
А гологанът се не губи лесно,
макар и вън докрай да се стъмни.
Излъскаш го с ръкав и цял щом блесне,
ревниво храни път и черни дни.  
 
И в тишината, властно и нечуто,
расте страхът, по-дрипав и от щир,
да не търкулна  тънка сянка утре
край кръстовете, не намерил мир...
                   

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??