7.10.2008 г., 18:11 ч.

"Голяма" любов 

  Поезия » Любовна
835 0 2
Как аз и ти сме бягали от себе си,
и в влюбено изгубена мъгла,
в полусън самодивски, отвлечени,
изживявали сме катаклизми - искаш да кажа, че било е така?

В нищо свято аз и ти не сме се удавяли.
Не пренаписахме "Ромео и Жулиета".
С теб никога нищо не сме си давали.
Просто бяхме сцена за драматични реплики.

За теб написах много, ти много изговори
и беше много тъжно, когато се разделихме.
Но много по-тъжно е, не можеш да оспориш,
че с тебе не съграждахме, а само се рушихме.

Да чувам гласа ти вече няма смисъл.
А ти недей тепърва се търси в мойта поезия.
Кога? Сега усещаш, че за мен си бил орисан?
Съдба ти не си ми. Иначе би знаел как обратно да ме вземеш.


07.10.2008г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??