7 окт. 2008 г., 18:11

"Голяма" любов

969 0 2
Как аз и ти сме бягали от себе си,
и в влюбено изгубена мъгла,
в полусън самодивски, отвлечени,
изживявали сме катаклизми - искаш да кажа, че било е така?

В нищо свято аз и ти не сме се удавяли.
Не пренаписахме "Ромео и Жулиета".
С теб никога нищо не сме си давали.
Просто бяхме сцена за драматични реплики.

За теб написах много, ти много изговори
и беше много тъжно, когато се разделихме.
Но много по-тъжно е, не можеш да оспориш,
че с тебе не съграждахме, а само се рушихме.

Да чувам гласа ти вече няма смисъл.
А ти недей тепърва се търси в мойта поезия.
Кога? Сега усещаш, че за мен си бил орисан?
Съдба ти не си ми. Иначе би знаел как обратно да ме вземеш.


07.10.2008г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...