"Голяма" любов
и в влюбено изгубена мъгла,
в полусън самодивски, отвлечени,
изживявали сме катаклизми - искаш да кажа, че било е така?
В нищо свято аз и ти не сме се удавяли.
Не пренаписахме "Ромео и Жулиета".
С теб никога нищо не сме си давали.
Просто бяхме сцена за драматични реплики.
За теб написах много, ти много изговори
и беше много тъжно, когато се разделихме.
Но много по-тъжно е, не можеш да оспориш,
че с тебе не съграждахме, а само се рушихме.
Да чувам гласа ти вече няма смисъл.
А ти недей тепърва се търси в мойта поезия.
Кога? Сега усещаш, че за мен си бил орисан?
Съдба ти не си ми. Иначе би знаел как обратно да ме вземеш.
07.10.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.