31.08.2007 г., 22:35

Голямата любов

889 0 3
Не искам мъничка любов,
която ден след ден ще ме убива.
Не искам и да плащам дан суров
и да не бъда дяволски щастлива.

Сърцето си току-така не давам
за част от нечия душа.
Не искам да деля! Аз искам цялата,
бих викнала като владетел стар.

И трябва ли ще чакам и години,
по пътища безкрайни ще се бавя,
но дойде ли мигът, часът -
в голямата любов ще се удавя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дешка Люцканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...