Голямата любов
Голямата, истинската любов,
оказа се надут балон.
Летеше високо в небесата
и си вярвах, че я има.
Защо ли още вярвам?
На думи изтренирани добре
или така сама задълбавам
измислените си мечти.
Не бе една и две и три,
те просто нямат чет.
Но аз измъчвах се и пак,
му вярвах на лъжите.
Една от многото добри
въртеше го на пръста,
а той какви ли не салта,
премяташе се с лекота.
Повярвайте, приятели!
Любов голяма няма.
Тя е просто, малка залъгалка
за измислените ми мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
