radoslava29 (Радослава Михайлова)
279 370
14.12.2007 г., 10:50 ч.

Голямото дете 

  Поезия
641 0 4

Голямото дете

Отдавна с кукли аз не си играя,
отдавна не е усмихнато моето лице,
отдавна за принцове аз не мечтая,
а ти ме наричаш още дете.

Отдавна в очите ми има сълзи,
отдавна напуснах света на мечтите,
отдавна разплакано сърце в мен тупти,
изгубило всякакво чувство за ритъм...

Отдавна се сблъсках с лъжите коварни,
отдавна очерни се моето сърце...
Отдавна в мен кървят неизлечими рани,
а ти ме мислиш още за дете...

Отдавна научих се да бъда силна,
когато падна след това да се изправям,
научих се сълзи да не проливам
и когато ме боли да не страдам...

Отдавна вече аз не съм наивна,
отдавна свикнах все да съм сама,
отдавна всичко в мен изстина,
отдавна забравих, що е топлина...

Отдавна вече аз не плача,
когато някой срине моята душа,
отдавна аз умело крача,
не ме е страх пак да падна в пропастта...

Вгледай се в това лице,
в което следи от искрена усмивка няма...
И  признай си, че това дете
е от тебе много по-голямо...

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??