Голямото дете
Голямото дете
Отдавна с кукли аз не си играя,
отдавна не е усмихнато моето лице,
отдавна за принцове аз не мечтая,
а ти ме наричаш още дете.
Отдавна в очите ми има сълзи,
отдавна напуснах света на мечтите,
отдавна разплакано сърце в мен тупти,
изгубило всякакво чувство за ритъм...
Отдавна се сблъсках с лъжите коварни,
отдавна очерни се моето сърце...
Отдавна в мен кървят неизлечими рани,
а ти ме мислиш още за дете...
Отдавна научих се да бъда силна,
когато падна след това да се изправям,
научих се сълзи да не проливам
и когато ме боли да не страдам...
Отдавна вече аз не съм наивна,
отдавна свикнах все да съм сама,
отдавна всичко в мен изстина,
отдавна забравих, що е топлина...
Отдавна вече аз не плача,
когато някой срине моята душа,
отдавна аз умело крача,
не ме е страх пак да падна в пропастта...
Вгледай се в това лице,
в което следи от искрена усмивка няма...
И признай си, че това дете
е от тебе много по-голямо...
© Радослава Михайлова All rights reserved.
