Голямото сбогуване
Голямото сбогуване
... на най-голямата ми болка
Започна се... голямото сбогуване
на две сърца, които се обичаха,
на две души, от завистта погубени,
на две деца, които се заричаха.
Приключи се с безкрайното отдаване,
с търпението... А заедно те тичаха...
Изпиваха целувки до задъхване,
а днес не помнят даже, че се вричаха.
Отнеха им на любовта безумието,
изтръгнаха крилата им разперени.
За тях остана много, но от другото...
А то любов ли е - безкрили и в съзнание.
Не знаейки, че всичко ще си струват,
нехаеха за чуждите прегради...
Не искаха да виждат и да чуват,
а само да целуват до забрава.
Допуснаха студенина в пространството,
във милиметър само между устните,
а тя достатъчно била изгаряща,
че дланите им свързани да пръсне.
Започна се... голямото сбогуване!
Започна се... и няма свършване.
Единият ще тръгне, ще пътува...
А другият ще тлее за завръщане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени
