Гоненица
Отново лятна нощ е и отново ти
ограбваш мислите ми тихичко... Крадец!
Аз вкусвам устните ти в тъмното дори
и те усещам като полъх на ветрец...
В съня ми появяваш се, а пък те няма
всъщност ти май никога не си бил тук..
Дали е просто зрителна измама
или случаен нощен може да е звук...
Не... Ти си! Сигурна съм за това!
Но криеш се, играеш си със мен.
И тъй - във гонене - премина и нощта...
И тъй със теб се гоним всеки ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Монс Всички права запазени
