Отново лятна нощ е и отново ти

ограбваш мислите ми тихичко... Крадец!

Аз вкусвам устните ти в тъмното дори

и те усещам като полъх на ветрец...

В съня ми появяваш се, а пък те няма

всъщност ти май никога не си бил тук..

Дали е просто зрителна измама

или случаен нощен може да е звук...

Не... Ти си! Сигурна съм за това!

Но криеш се, играеш си със мен.

И тъй - във гонене - премина и нощта...

И тъй със теб се гоним всеки ден...