Jun 15, 2011, 6:36 PM

Гоненица

  Poetry » Love
928 0 1

Отново лятна нощ е и отново ти

ограбваш мислите ми тихичко... Крадец!

Аз вкусвам устните ти в тъмното дори

и те усещам като полъх на ветрец...

В съня ми появяваш се, а пък те няма

всъщност ти май никога не си бил тук..

Дали е просто зрителна измама

или случаен нощен може да е звук...

Не... Ти си! Сигурна съм за това!

Но криеш се, играеш си със мен.

И тъй - във гонене - премина и нощта...

И тъй със теб се гоним всеки ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Монс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...