Усещам погледа ти от другия край на света -

избягвам го и падам по лице.

Спънах се в любовта ти.

Как успя да я натрапиш отново, където не желая?

Затичвам се да хвана влака на забравените.

Отново падам – мислите ти ме изблъскаха, колко грубо!

Добре, ще ходя пеш, далеч от теб, далеч от всички.

От три месеца вървя, колената ми са в кръв,

рамото ме боли, а главата ми вече не работи.

Гледам към земята и се чудя, кога ще достигна до края?

Изведнъж усещам топлина, познат аромат,

и се отпускам, увисвам на врата ти.

Прегръдката се усилва и спира дъха ми.

Срещнах те на другия край на света.

Не мога и не искам да бягам повече.

Бъди където искаш да бъдеш -

нахлувай в мислите ми, прекъсвай деня ми.

Аз никога няма да се предам.

Отново ще отхвърля любовта ти.

Ще падна по лице и ще се изправя -

за да избегна погледа ти от другия край на света.