Усещам погледа ти от другия край на света -
избягвам го и падам по лице.
Спънах се в любовта ти.
Как успя да я натрапиш отново, където не желая?
Затичвам се да хвана влака на забравените.
Отново падам – мислите ти ме изблъскаха, колко грубо!
Добре, ще ходя пеш, далеч от теб, далеч от всички.
От три месеца вървя, колената ми са в кръв,
рамото ме боли, а главата ми вече не работи.
Гледам към земята и се чудя, кога ще достигна до края?
Изведнъж усещам топлина, познат аромат,
и се отпускам, увисвам на врата ти.
Прегръдката се усилва и спира дъха ми.
Срещнах те на другия край на света.
Не мога и не искам да бягам повече.
Бъди където искаш да бъдеш -
нахлувай в мислите ми, прекъсвай деня ми.
Аз никога няма да се предам.
Отново ще отхвърля любовта ти.
Ще падна по лице и ще се изправя -
за да избегна погледа ти от другия край на света.