13.12.2025 г., 22:30

Гора

31 0 0

Разхождам се сред голите тела на дърветата.
Кората им настръхва от вятъра,
сякаш помнят нещо,
което никога не е било изречено.

 

Вечерта се разтича във въздуха,
впива се в очните ми ябълки.
Всичко е тишина.
И тишината е всичко.
Твоята тишина.

 

Тя се надига през влажната пръст,
провира пръсти между сухите листа.
шшшш…
иска да ми каже нещо,
не с думи,
а с тежестта на присъствието,
с паузата между два удара на сърцето.

 

Може би това е любовта -
тихото присъствие,
да бъдеш там
без да взимаш,
без да очакваш,
без да притежаваш.

 

Стоя и слушам,
без да питам,
без да бързам.

И душата ми -
по-тиха,
по-мека,

се връща у дома

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Живкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...