13 дек. 2025 г., 22:30

Гора

32 0 0

Разхождам се сред голите тела на дърветата.
Кората им настръхва от вятъра,
сякаш помнят нещо,
което никога не е било изречено.

 

Вечерта се разтича във въздуха,
впива се в очните ми ябълки.
Всичко е тишина.
И тишината е всичко.
Твоята тишина.

 

Тя се надига през влажната пръст,
провира пръсти между сухите листа.
шшшш…
иска да ми каже нещо,
не с думи,
а с тежестта на присъствието,
с паузата между два удара на сърцето.

 

Може би това е любовта -
тихото присъствие,
да бъдеш там
без да взимаш,
без да очакваш,
без да притежаваш.

 

Стоя и слушам,
без да питам,
без да бързам.

И душата ми -
по-тиха,
по-мека,

се връща у дома

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Живкова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...