13 dic 2025, 22:30

Гора

33 0 0

Разхождам се сред голите тела на дърветата.
Кората им настръхва от вятъра,
сякаш помнят нещо,
което никога не е било изречено.

 

Вечерта се разтича във въздуха,
впива се в очните ми ябълки.
Всичко е тишина.
И тишината е всичко.
Твоята тишина.

 

Тя се надига през влажната пръст,
провира пръсти между сухите листа.
шшшш…
иска да ми каже нещо,
не с думи,
а с тежестта на присъствието,
с паузата между два удара на сърцето.

 

Може би това е любовта -
тихото присъствие,
да бъдеш там
без да взимаш,
без да очакваш,
без да притежаваш.

 

Стоя и слушам,
без да питам,
без да бързам.

И душата ми -
по-тиха,
по-мека,

се връща у дома

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Живкова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...