Една сълза
до устните се спря.
Една жена
в тъгата си се сгуши.
Разлисти се
отново вечерта,
а лунен лъч
през облак се промуши.
Погали нежно
сънени очи -
герани сухи,
тъжни и изплакани -
пресъхнали от мъка,
чак горчи
по устните,
целувка недочакали.
(посветено)
© Валка Всички права запазени
От толкова мъка...кат че нещо ме сръчка...та чак загорча