8.12.2020 г., 21:54

Горчи

608 0 0

Тази вечер се видях... във снимка

не стара, бях усмихнат... замръзнах,

аз ли бях!?Погледнах пак, аз бях.

Ехе, как съм се изметнал. Защо?

 

И после се замислих.

Не времето ме промени, живота

ни пометна! Като мъченик на клада

търсех, вариант да оцелея.

 

А питат ме къде отиде моят смях?

Радостта да усещам че живея.

Горчи, вали, прокажен дъжд... опитвам се

от сълзите ми усмивка да изгрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...