8 дек. 2020 г., 21:54

Горчи

609 0 0

Тази вечер се видях... във снимка

не стара, бях усмихнат... замръзнах,

аз ли бях!?Погледнах пак, аз бях.

Ехе, как съм се изметнал. Защо?

 

И после се замислих.

Не времето ме промени, живота

ни пометна! Като мъченик на клада

търсех, вариант да оцелея.

 

А питат ме къде отиде моят смях?

Радостта да усещам че живея.

Горчи, вали, прокажен дъжд... опитвам се

от сълзите ми усмивка да изгрее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...