Горчи

Тази вечер се видях... във снимка

не стара, бях усмихнат... замръзнах,

аз ли бях!?Погледнах пак, аз бях.

Ехе, как съм се изметнал. Защо?

И после се замислих.

Не времето ме промени, живота

ни пометна! Като мъченик на клада

търсех, вариант да оцелея.

А питат ме къде отиде моят смях?

Радостта да усещам че живея.

Горчи, вали, прокажен дъжд... опитвам се

от сълзите ми усмивка да изгрее.