Тази вечер се видях... във снимка
не стара, бях усмихнат... замръзнах,
аз ли бях!?Погледнах пак, аз бях.
Ехе, как съм се изметнал. Защо?
И после се замислих.
Не времето ме промени, живота
ни пометна! Като мъченик на клада
търсех, вариант да оцелея.
А питат ме къде отиде моят смях?
Радостта да усещам че живея.
Горчи, вали, прокажен дъжд... опитвам се
от сълзите ми усмивка да изгрее.