Горчи шоколадът. И все пак е... сладък
„Мамо, аз защо си нямам татко?
Като другите деца...
Ако наизуст науча приказката за Вълка?
Предното ми зъбче, мамо, виж го – клати се! –
На Гошко – не, а пък всеки ден си хапва
шоколад и сладолед;
Вчера рече ми, че шоколадчето
било хем сладко, хем горчиво...
Големите нали не плачат, мамо! –
Усмихни се, моля те – тогава
ставаш толкова красива!”
„ „ „
Под маска неонова протяжно звучат
безлика суетност, смехът ù фалшив...
Днес пак ще оставят безсмислен печат
в късата памет на саможивия град.
В полунощ тази улица е безлюден сокак.
Тя не познава онзи лъскав парад;
Само лампата стара, подобно слепец,
òпипом в мрака – дири живец.
Фарове – нагъл, гнетящ халоген,
лъготят безсрамно, че ужким е ден.
Двигател, нескрито ръмжи превъзходство.
Спирачки проскърцват закана нарочна...
Слиза жена с онемели ръце;
крачва и... враства безмълвна в земята,
скланяйки восъчнобяло лице...
Кокиче, в сезон на изгарящо лято!
Подире изтичва играчка – мече...
Забравена чантичка тупва в нозете
и свива се, сякаш бездомно кутре...
Там, на паважа, хладно просветва
залък, изтръгнат от алчния град –
блокчета тъмногорчив шоколад.
Милостивата лампа отмества очи...
И мълчи тази улица. Как гузно мълчи!
„ „ „
Ала утро – Посърнало, бледо лице –
в очи благодарни, с ръка на дете,
ще вкуси парченце от свидна отрада;
Горчи шоколадът. И все пак е... сладък!
24.07.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И мълчи тази улица... Как само мълчи!
-
Много силно! Поздравления и от мен!
-
Тежък стих... като камък...
-
Когато вчера публикувах това стихотворение, бях така стисната за гърлото, че не можах да обеля и дума...
Затрогващ детски монолог бележи началото на сърцераздерателна история, в която една самотна майка е принудена да продава тялото си, за да осигури препитание за себе си и невръстното си дете. Отрязък от несправедливия живот, събран в едно денонощие, но всъщност ежедневна борба за насъщния на само една прослойка от обречените на нехайството на саможивия град, а колко са те в действителност...
Сякаш в противовес на лъскавия, фалшив живот ни водиш на безлюдната улица, осветена само от едва мъждееща лампа - малка, светулчена искрица в тъмния живот на лирическата. Впечатляващо е как умело си служиш с алегорията, приписвайки човешки качества на мъртви предмети! В ръмжащия двигател се оглежда високомерието и безчувствеността на наглия "купувач" на женско достойнство.
Жената... Мога да я видя - смразена там, на недружелюбния тротоар, застинала подобно на всичките си мечти и надежди и оставила в олигавените ръце на мръсника най-ценното, което има, честта си. На восъчнобялото лице сякаш е изписан целият ужас на преживяното унижение. Обречено кокиче в нетипичен сезон-среда! Забравените в колата, от която е бързала да изскочи, чантичка и мече, изхвърлени подире й като след прокажена. В цялото море от хора, онази едва осветяваща улицата лампа е единствената, която проявява състрадание! Улицата мълчи гузна! Защото е част от тази несправедливост... Защото е жертва на същата несправедливост... Защото е пряко силите й да застане срещу тази несправедливост...
Посърналото бледо лице на утрото е лицето на Жената, нали, вкусила от радостта в детските очички! Толкова умиляваща картина! Горчилката на шоколада, примесена със сладостта в детските устенца, вече не е така горчива!
Не упреквам майката, напротив! Ако някой се мисли за безгрешен, би могъл да хвърли камъни върху й, но за мен тя е заслужаваща уважение жена!
Не претендирам за художествен или изчерпателен анализ, просто споделих онова, което ме впечатли и ти благодаря за усещанията, които предизвика в мен! -
!
-
Много замислящо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
