15.06.2008 г., 14:34

Горчилка

852 0 2
Горчилка

В следобедното ми кафе се удави
последното усещане за сртаст.
Огорчението във мен не се забави,
придоби над мен върховна власт.

Нима горчилка във кръвта ми ще тече?
Ще вгорчава сънищата, дните...
Ако да, ще оставя тя да изтече
с кръвта ми пролята и с мечтите.

И когато кафето до дъно изпия
и с отрова насити се моето тяло,
в душата камбана пак ще забие
за мен и за всичко в мене умряло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...