Горчив дъх

Кръговратът... пак

          неясно те извлича

от утъпкания коловоз.

Захвърлен някъде

          - извън,

отзад определеното

- разумното,

отвъд реалното

     - възможното.

Дъх горчив

- запалена цигара.

Димът ароматен

                   изтлява и гали,

описва кръглолики сенки.

Заявява открито

         - аз съм него, теб

и всичко в моята реалност.

Трудно е да търсиш в мене

-        смут!

Аз съм огън и духът

          на земя безплодна

                    и трудът на изнурения,

                              и покоя

на изпепелената – отрова!

Дъх горчив!

Къде е човекът,

                    когато търси,

когато иска

и няма край, покой, безкрай.

Когато неудовлетворен

                    открива,

                    вярва.

Но не среща сега

                    - онова спокойно,

обозримо вникване

                    в плътта

на неговия смисъл.

В онова,

което определяме като

                           удовлетворение.

И пръска ароматен дим

                              цигара.

Ирония

и слаба воля

в себе си събрала.

Зная, тя отнема

          радост и природно

равновесие.

Но няма сили

          тялото изнемощяло

- трябва наркотик,

      за да възстанови

                                       покоя!

Природа и човек,

          творчество – нехая.

Те не дават вече лек

       на болката, безкрая...

Потръпва в унес тяло,

търси,

          иска,

                    иска

- нови пътища,

                    иска равновесие...

Златен зрак

          обагря пепеляво-кремави

                              възвишения.

Огънят в борба със прах

                              и пясък – сух

-  създава онзи дъх,

-  онова растение.

Бели цветове,

          розов нюанс придобили,

тежко-зелени,

с тъмни жилки

                    - яки стъбла.

Огънят в борба със прах

          и пясък – сух

- създава ...

Бързи, сръчни пръсти,

сухи стрехи,

                 аромати светли

-  златисто-кафяви и дивни...

Дим – горчив!

Бързи, сръчни...

Ароматът – сух, горещ,

от диви дълбини довян.

Остава,

лепне,

тегне

дъх – горчив, дим – летлив...

Дъх – горчив!

Има приливи

                    и отливи

- искаш,

друг път

- даваш.

Има приливи

                    и отливи

в човешкия характер.

Когато търсиш и нехаеш,

водиш и приемаш,

има в теб един познат

домашен аромат

- тютюн.

Въздух сух, листа и дим,

- здрав и плах,

огнен и пушлив...

Дъх – горчив!

Няма равновесие

          този ароматен,

див и свой

          цигарен лъх.

Не донася, а остава

все повече и още

неспокойствие.

Няма смисъл,

          няма край,

                    предел.

Граница остава

                    не-покоя,

а навикът

- слабата воля!

Търсим границата – друга.

Доволство от движение,

от богати предели,

       смислени творби.

 Необходимост и

   обновление.

Дъх – горчив!

Захвърлен някъде остава...

А има човек,

а има радост.

Остава...

А има съмнение,

а идва недоволство.

Идва духът

          - не-покоя

          - безспира

          - висът

на нашия полет – духът.

На нашия “дъх-горчив”

онзи неизменен – останал

      радостно-весел спомен.

На нашия “дъх-горчив”

-        смехът.

Дъх – горчив!

          Златисто-огнен

                    аромат...

28.06.82