Горчив полъх
Горчив полъх
Глухарче рее се в небето
разпънало невидим парашут.
Нехайно кацнало по върховете
забърква ни горчив аламинут.
Туршийка от прокиснал зеленчук-
недоузрели законопроекти
с говежди мозък селектиран тук
в генно-модифицирани субекти.
Дали пикантния обяд
с погнуса трябва да погълна
или обърнал се напред
върху готвача да повърна.
На „изкушението” устоял
ще пийна изворна вода
и ще си легна недоял,
но не натъпкан със „това”.
Така промития стомах
поне гастрит не ще измъчва-
човек макар и сиромах
достойнство може да излъчва.
Ще се нахраня пак духовно
с мелодията на червата-
утринни маршове съдбовни,
вечерна стенеща соната.
Глухарчетата сигурно ме мамят-
милвайки моето ухо…
Но знам, не могат да ме хранят-
горчи от тяхното млеко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
