Изпихме до дъно горчивата чаша

на една безумна и грешна любов...

Бяхме щастливи...

Безумно щастливи

в един студен и осъждащ ни свят...

Целувките пареха...

Сълзите горчаха...

Страстта ни изгаряща,

но болката страшна...

Летях във ръцете ти...

На гърдите ти плаках...

Подари ми небето в полет безумен,

но отчайващо кратък...

Днес си далече...

Друга целуваш...

На гърдите ти вечер

тя тихо заспива...

Но в съня си тревожен

ти мене целуваш

и с обич безумна мене жадуваш...

Притихнала, свита, в сълзи обляна,

като ручей замръзнал, осиротяла

в мрака без тебе заспивам...

Изпихме до дъно горчивата чаша,

днес само в съня си аз те целувам...

Болката страшна душата разкъсва...

Но горчивата чаша на тази обич безумна

бих изпила с теб отново до дъно...