26 oct 2010, 19:19

Горчива чаша

  Poesía
1.8K 0 0

Изпихме до дъно горчивата чаша

на една безумна и грешна любов...

Бяхме щастливи...

Безумно щастливи

в един студен и осъждащ ни свят...

Целувките пареха...

Сълзите горчаха...

Страстта ни изгаряща,

но болката страшна...

Летях във ръцете ти...

На гърдите ти плаках...

Подари ми небето в полет безумен,

но отчайващо кратък...

Днес си далече...

Друга целуваш...

На гърдите ти вечер

тя тихо заспива...

Но в съня си тревожен

ти мене целуваш

и с обич безумна мене жадуваш...

Притихнала, свита, в сълзи обляна,

като ручей замръзнал, осиротяла

в мрака без тебе заспивам...

Изпихме до дъно горчивата чаша,

днес само в съня си аз те целувам...

Болката страшна душата разкъсва...

Но горчивата чаша на тази обич безумна

бих изпила с теб отново до дъно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....