Oct 26, 2010, 7:19 PM

Горчива чаша

  Poetry
1.8K 0 0

Изпихме до дъно горчивата чаша

на една безумна и грешна любов...

Бяхме щастливи...

Безумно щастливи

в един студен и осъждащ ни свят...

Целувките пареха...

Сълзите горчаха...

Страстта ни изгаряща,

но болката страшна...

Летях във ръцете ти...

На гърдите ти плаках...

Подари ми небето в полет безумен,

но отчайващо кратък...

Днес си далече...

Друга целуваш...

На гърдите ти вечер

тя тихо заспива...

Но в съня си тревожен

ти мене целуваш

и с обич безумна мене жадуваш...

Притихнала, свита, в сълзи обляна,

като ручей замръзнал, осиротяла

в мрака без тебе заспивам...

Изпихме до дъно горчивата чаша,

днес само в съня си аз те целувам...

Болката страшна душата разкъсва...

Но горчивата чаша на тази обич безумна

бих изпила с теб отново до дъно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...