9.07.2014 г., 22:57

Горчива равносметка

609 1 3

 

      ГОРЧИВА  РАВНОСМЕТКА

 

 

Всичко свършва някой ден

и обич, и любов, и уважение,

когато от обида си сломен,

изчерпан от безкрайното търпение,

 

От прошка не простен,ограбен

останал рана, празнота,

от бучката във гърлото задавен,

упустушен от няма самота

 

Само със сърце в наличност

износено, не чуто ни веднъж

едва от него стон едничък

се отронва като дъжд

======================

Върхът висок се мери с пропастта,

от дъното под него, най-дълбока

Страданието ражда мъдростта,

това навярно е живота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм... настръхнах...

    "Върхът висок се мери с пропастта,
    от дъното под него, най-дълбока
    Страданието ражда мъдростта,
    това навярно е живота..."

    БРАВО ТИ!!!
  • Много мъдър и дълбок стих!Харесах!
  • Абсолютно вярно!
    Страданието ражда мъдростта.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...