Горчива равносметка

9 июл. 2014 г., 22:57

Поэзия » Другая

453 1 3

ГОРЧИВА РАВНОСМЕТКА

Всичко свършва някой ден

и обич, и любов, и уважение,

когато от обида си сломен,

изчерпан от безкрайното търпение,

От прошка не простен,ограбен

останал рана, празнота,

от бучката във гърлото задавен,

упустушен от няма самота

Само със сърце в наличност

износено, не чуто ни веднъж

едва от него стон едничък

се отронва като дъжд

======================

Върхът висок се мери с пропастта,

от дъното под него, най-дълбока

Страданието ражда мъдростта,

това навярно е живота...

Ена (Елена Гоцева)

2014-07-30T21:40:08+03:00

Хм... настръхнах...

"Върхът висок се мери с пропастта,
от дъното под него, най-дълбока
Страданието ражда мъдростта,
това навярно е живота..."

БРАВО ТИ!!!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-07-10T08:17:57+03:00

Много мъдър и дълбок стих!Харесах!
voda (Елица Ангелова)

2014-07-10T02:45:22+03:00

Абсолютно вярно!
Страданието ражда мъдростта.